Лазаровден е! Христос възкресил Лазар четири дни след смъртта му
Всяка пролет, тъкмо осем дни преди Великден, в българските домове и села оживява един от най-красивите и алегорични празници в православния календар – Лазаровден.
Това е ден, в който националната традиция и християнската религия се преплитат по неповторим метод, с цел да празнуват живота, здравето и прехода от момиче към жена. За мнозина този ден носи мемоари за венци от върбови клончета, песни по дворовете и усмихнати девойки, пременени в най-красивите си носии.
Но какви са в действителност традициите, вярванията и смисълът на Лазаровден?
Лазаровден се отбелязва постоянно в събота, осем дни преди Възкресение Христово.
Празникът е отдаден на възкресението на Лазар, непосредствен другар на Исус Христос, който Спасителят възкресява четири дни след гибелта му – знамение, предвещаващо самото Възкресение.
Лазаре, стани, е споделил Христос на мъртвия от четири дни Лазар, и станал той, възкръснал всред мъртвите!
В християнската традиция, този акт е знак на успеха над гибелта и на безконечния живот.
Най-характерният бит, обвързван с празника, е лазаруването – ритуал с бездънен корен в българския фолклор.
Участват единствено млади девойки, нормално сред 12 и 16 години, които се назовават лазарки. Облечени в обичайни носии и с венци на главите, те обикалят къщите, пеят обредни песни и благославят стопаните за здраве, изобилие и шанс.
Момичетата влизат във всеки дом, пеят песни за домакинята, стопанина, момците и даже за децата. В подмяна получават яйца, брашно, пари или плодове – блага, които след това употребяват за подготвяне на празнична софра или за боядисване на великденските яйца.
В Родопите лазарските песни се съпровождат от тъпани, а облеклата са по-скромни, само че също толкоз колоритни.
В Северна България лазаруването постоянно приключва с така наречен „ кумичене “ – обред, при който девойките пускат венци по река или бързей. На чиято венеца излезе пръв, тя ще бъде „ кумата “ – определената, която ще се омъжи първа.
Народни вярвания и символика
Лазаровден е зареден с голям брой национални вярвания, някои от които са се запазили и до през днешния ден:
Смята се, че в случай че на Лазаровден времето е хубаво, годината ще бъде плодородна.Момичетата, които лазаруват, ще се радват на здраве и щастлива сватба.Вярва се, че който даде подарък на лазарки, ще има шанс и благоденствие в дома си.Празникът е тясно обвързван със идващия ден – Цветница, когато се отбелязва тържественото влизане на Исус в Йерусалим и се освещават върбови клончета.
Съвременен прочит на Лазаровден
Макар в днешно време обичаят да се практикува по-рядко в градска среда, в доста села и учебни заведения традицията оживява всяка година, с помощта на напъните на локални читалища, фолклорни сформира и учители по национални изкуства. Все повече хора преоткриват хубостта и цената на тези традиции, които освен съхраняват българската еднаквост, само че и възпитават обич към корените.
Лазаровден е празник, който ни припомня, че традицията е живо завещание – излъчено от потомство на потомство, в песни, в цветя, в усмивки. Това е ден, в който младостта и вярата обикалят домовете, благославят с топли думи и носят обръщение за ново начало, за здраве и живот.
И както пеят самите лазарки: „ Да сте живи, да сте здрави, следващата година отново да дойдем! “
